Войната (за някои) е отрова, не опиат

19.03.2015 17:21 10203

Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание на филмовия фестивал „София филм фест“ е разнообразието – откъм стилове, школи, страни, актьори и тн. И тн. Покрай всички по-големи филми като спечелилите награда „Оскар“ „Все още Алис“ и „Гражданинът 4“, в столицата пристигнаха и „по-малки“ филми.

Такъв например е „Паметта на маслините“ (La memoria de los olivos) на испанския дебютант в пълнометражното кино Раул Ромера Мория. Историята проследява първите месеци на Гражданската война в Испания и влиянието, което тя има върху живота на младата Роса, нейният баща и брат й, който е глухоням и има вид на човек със специални нужди.

Международно жури ще оценява филмите на София Филм Фест

Петима доказани киноспециалисти ще оценяват филмите в международния конкурс. В годината на 100-годишния юбилей на българското кино, пре...

Прочети повече

Съдейки по това, което видях, определено Мория е талантлив режисьор. Той е избрал да заснеме дебюта си в пълнометражното кино в черно и бяло, което помага на зрителя да се потопи в атмосферата на историята. Добро впечатление правят и архивните кадри на военни действия от конфликта, избухнал през лятото на 1936 г. Те са използвани с мярка и на място, за да допринесат за параноята и отчаянието, произтичащи от войната.

Актьорската игра в по-голямата си част е добра и убедителна. Донякъде лошо впечатление правят единствено онези, които играят националистите, нападнали малкото градче. Тънките им мустачки им придават доста комедиен вид. Въпреки това проблемът не е толкова дълбок. Особено предвид факта, че актьорите успяват да си придадат достатъчно свиреп вид.

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Минусите са сравнително малко. Един от тях е видно, че филмът не е имал достатъчно голям бюджет, за да може да си позволи повече и по-добри декори. Това обаче не е чак толкова лошо, предвид факта, че допринася за депресиращата и подтискаща атмосфера на филма. И те кара да си задаваш много въпроси – като „Заслужава ли си войната“, и дали в крайна сметка наистина „кръвта вода не става“. Друг лееек проблем е сякаш прекалената амбиция на режисьора да направи арт филм. Което на фона на ресурсите - във всяко едно отношение, не е било толкова възможно.

В заключение – пълнометражният дебют на Раул Ромера Мория определено си заслужава. Както самият той разказа пред зрителите в „Евро синема“ преди прожекцията в събота (14 март)– това е един проект, направен от приятели и близки. На екрана това определено си личи – духът и сърцето определено са налице. Което прави заглавието нелоша алтернатива за онези, които търсят сериозното, но не прекалено кино.